Преди седмица за пръв път камерата на Батин ТВ стигна до една от далечните и непознати дестинации в областта. Решихме в този уикенд без мачове все пак да ви предложим нещо за четене.
Макар и в занемарен вид стадионът има две скромни предимства – течаща вода на две места и добра позиция за снимане, от която се виждат действията на терена. На не малко стадиони липсват такива, а екипът ни е посетил достатъчно населени места. Затова “арените” в областния футбол клонят повече или отчасти към описанието на тази в Караманово, а могат да изглеждат със сигурност и по-добре.
Направи ни впечатление използването на подръчни материали, естествено безплатни, в “оборудването” на терена и “съблекалните”. Първо видяхме стружките за очертанията на игралното поле, а мрежите бяха захванати отзад с камъни. Входовете към помещенията за преобличане имат завеси, вместо врати. Сигурно и не им трябват врати, тъй като инвентарът вътре е изключително оскъден. Прозорците пък представляват дървени решетки с найлони. Играчите на “Дунав” се преобличаха на дебелата сянка, между дърветата, чиито клончета служеха като закачалки за дрехи. Това е и част от чара на аматьорския футбол, в “пълния му блясък” – натурално и без никакъв лукс. Времето подари страхотен слънчев ден в края на септември.
Стадионът носи името на граничар, живял през миналия век – Асен Илиев. А до там води черен път, почти като за офроуд състезание. Намира се в периферията на селото, няма огради. Добре е, че играчите не шутираха твърде високо и надалеч извън терена, защото едва ли някой щеше да открие топката.
Левски (Караманово) е съставен изключително от млади момчета, ученици от Свищов, водени от учител по физическо възпитание и спорт. Похвално е, че тези деца искат да играят футбол, друг е въпросът с какво самочувствие ще бъдат след поредица от изразителни загуби.
Въпреки това, момчета, не спирайте да обичате футбола!
