Батин

Изграждане и откриване на паметник на загиналите във войните за национално обединение жители на село Батин

Заявление_за_регистрация_на_Инициативен_комитет-1

В началото на 2019 година в Община Борово е внесено заявление за регистрация на инициативен комитет за изграждане на Паметник на загиналите във войните за национално обединение жители на село Батин.

В ръководството на комитета за председател е избран проф. д-р Петър Балкански, а за секретар – Анка Колева.

Сред членовете на ИК са кметовете на община Борово и с. Батин – Валентин Панайотов и Бахри Ефраимов, адв. Димитър Балкански, председателя на ЗК Дунав с. Батин Христо Киров, ръководството на РСОСЗР Русе и др.

Целта на комитета е възлагане и одобряване на работен проект на паметника, подготовка на нужните документи и разрешителни за изграждането му, провеждането на информационна кампания и набирането на средства за финансирането му.

За изпълнител на проекта за изготвяне на войнишки паметник е избран арх. Роман Антонов.

<< Кликни на изображението, за да разбереш повече

Галерия

Филм за село батин

Публикации в медиите

В Батин откриха паметник на загиналите във войните (статия във в-к Бряг, 8-9 юли 2019 г.)

Паметник на загиналите в Националноосвободителните войни жители на село Батин бе официално открит в събота. Монументът пази имената на убитите в различни битки 42-ма батинчани. Героите са хора с различна религиозна принадлежност, на възраст от 20 до 45 години, които са дали живота си за Родината. Идеята за изграждането на паметника датира от години, разказаха местните. До реализацията обаче се стига, след като родолюбиви мъже и жени от всички краища на страната, но с корени от Батин, създават инициативен комитет. Негов председател става професорът по мениджмънт Петър Балкански. С упорит труд, скромни дарения и немалко лични средства на проф. Балкански и неговия племенник, адвокат Димитър Балкански, инициативният комитет успява да увековечи за поколенията паметта на загиналите.

Официалната церемония в събота събра стотици на селския мегдан. Областният управител Галин Григоров и кметът на община Борово Валентин Панайотов откриха войнишкия паметник. В приветствието си към присъстващите Григоров заяви: „Считам, че благодарение на всички Вас, българската памет е жива! Именно заради хора като Вас нашите деца и нашите внуци ще помнят миналото! Впечатлен съм от направеното!”. По време на церемонията председателят на Инициативния комитет за изграждането на войнишкия паметник проф. д-р Петър Балкански беше удостоен със знака на областния управител. Сред гостите беше още директорът на дирекция „Социална политика” към Министерството на отбраната Иво Антонов. От името на министъра на отбраната Красимир Каракачанов той връчи грамоти на всички представители на Инициативния комитет и на дарителите. Специалното отличие на министерство на отбраната – юбилеен медал, получи проф. Балкански. Сред дарителите беше и председателят на ДСБ ген. Атанас Атанасов. Той също е родом от Батин и името на неговият прадядо е сред тези на увековечените на паметника. Отслужена бе заупокойна молитва, а пред паметника военни и ветерани със знамена образуваха шпалир. Венци и цветя отрупаха монумента в края на церемонията.

Шести юли ще остане паметен ден за хората от Батин не само заради откриването на паметника, но и с важните за местните хора традиционни събития. Денят започна с песни и танци на голяма сцена в центъра на селото, под надслов „празник на рибата”. Не само талантът на самодейците от околията създаде добро настроение на жители и гости на селото, но и къкрещата рибена чорба в казаните. Общинската управа и спонсорите на празника се бяха погрижили и за кетъринг за повече от 300 гости на Батин. За откриване на фолклорния фестивал пристигна народният представител от ГЕРБ Пламен Нунев. „Надявам се екипът на кмета да довърши ангажимента си, като бъдат преасфалтирани 2 улици тук. През следващия мандат ще се работи за ремонта на останалите и изграждане на модерна лодкостоянка, от която рибарите имат нужда и необходимост“, отбеляза в приветственото си слово Пламен Нунев. Поздравления отправиха още кметът на Община Борово Валентин Панайотов и кметът на село Батин Бахри Ефраимов.

Другата голяма гордост на Батин бе напълно обновената база на футболнен клуб «Дунав-Батин». „Арена Батин“ предоставя идеални условия за аматьорския състав, който вече поредна година постига второ място в областната група. Изградени са съблекални със съоръжения за възстановяване на футболистите. Теренът е с поливна система, трибуните тепърва ще се довършват, а цялото съоръжение има видеонаблюдение. Моторът на промяната на стадиона е Петър Петров, бивш футболист и известен батинчанин. Човек с голямо сърце и отдаден изцяло на каузата за Батин и развитието му. С негова подкрепа в събота пред състава и феновете на клуба бе представен и новият треньор Цоню Кюранов. Заедно с него в състава се вливат и свежи попълнения в отбора. А за да върви напред аматьорския клуб отново съпричастните с каузата Батин хора, разшириха едно от най-големите сдружения за развитието на футбола. На общо събрание под председателството на адвокат Димитър Балкански бяха приети нови членове на сдружението. За подкрепа на футболния тим бе решено да се събира скромна сума членски внос и да се предлагат фенски артикули, средствата от които също ще отиват за издръжката на амбициозния отбор.

БОЖИИТЕ ОЧИ СРЕЩУ СКAИДАВА, С.БАТИН

„Скаидава” е името на античен римски кастел между Нове (днес гр.Свищов) и Тримамиум (днес с. Мечка), за който се споменава в пътеводителя на император Антонин. Кастелът се намирал на брега на Дунав в района на днешното село Батин, община Борово.

dunav_ultra_batin_02

Археологическите разкопки сочат, че мястото на укреплението е било на точно същата локация, където е направена снимката към този материал – тоест това, което виждате на преден (и заден) план, е доста близо до това, което са виждали военните постове на римляни и траки преди 2000, а дори и повече години.

Както е и на много други места по поречието на Дунав у нас – зловещо ще се разочаровате, ако отивайки на място, очаквате да видите сграда, крепост или дори разпадаща се бойна кула. Нищо материално не е оцеляло до днешни дни, само заровените сред бурените камъни, насочват, че някога тук е кипял живот, макар и военен.

За сметка на това, ако се настроите на нематериална вълна, и решите да търсите наистина нещо по-специално – ще усетите със сигурност, как духът на различни исторически времена и епохи витае изключително силно в “батинския” регион. Залезът тук е космически, енергията е изключително силна, ако пожелаете може да се телепортирате на друга планета. Въпрос на приоритет.

батин лодки

В тези околия се случват и две ключови битки по времето на общо седем руско-турски войни. Тук през 1810 г. руснаци и турци се сражават изключително ожесточено помежду си, в решаваща за войната битка. Общо 70 000 души участват в тази брутална масова кланица. Руснаците печелят, жертвите от турска страна са хиляди, русите губят едва 400 души. Няколко десетилетия по-късно и отново в този регион, същите народи отново напояват Дунава с кръвта си, по време на руско-турската Освободителна война. Дунава за пореден път отмива всичко, а Божиите очи отгоре безмълвно наблюдават…

Изучавайки района около с. Батин, днес всичко изглежда спокойно. На срещуположния на Скаидава хълм се забелязва странна форма на земния релеф. Казват, че там се намирало старото село, което “потънало” при движение на земните маси.

Бродейки из околността, със сигурност ще се натъкнете на изключително дива природа, и е твърде вероятно да срещнете както екзотични птици, фазани и елени, така и диво прасе или някой самотен чакал. Говорене на висок глас ще ви предпази от изненадващата среща с дивеча, или не дай си Боже с…бракониер – нищо ново по тези географски ширини.

Тук времето изглежда, че е спряло, но всъщност около забравените места по Дунав животът кипи с пълна сила, всичко наистина зависи от гледната точка.

(Дунав Ултра)

река-дунав-край-батин

– – –

Източник на текста по-долу е краеведската книга на Тодор Билчев и Анка Колева „Батин“, която може да бъде закупена от г-жа Колева

В Североизточната част на Дунавската хълмиста равнина, на 27 км. северозападно от най-близката ж.п. гара Две могили, 28 км. северозападно от общинския център град Борово, на 33,5 км. северно от бившия околийски град Бяла, на 54 км. югозападно от сегашния областен център Русе, на 12 км. източно от устието на река Янтра, на 1 км. от южно от река Дунав, „между два тревисти и един скалист хълм“, както посочва през 1904 г. местната учителка Тодорица Василева, е разположено село Батин.

сн. 3 и 4 са с автор Аделина Колева

През различните периоди на историческото си развитие селото съществува с променливо число жители и домакинства. Проследените документални свидетелства представят приблизително следната картина:

1466 – 1468 г. – 45 домакинства, 2 вдовици, 8 неженени;
1663 г. – 29 ханета (домакинства);
1893 г. – 161 жилища, 1003 жители;
1904 г. – 200 къщи – 120 български, 60 турски, 20 цигански;
1934 г. – 1647 жители;
1946 г. – 1736 жители;
1969 г. – 1423 жители;
2000 г. – 912 жители, 310 домакинства;

На малко повече от 1 км. северно срещу селото, всред водите на река Дунав, към десния бряг (км 529,700 – 523,700), е разположен остров Батин. С дължина 6.2 км. и ширина 1.8 км. той обхваща площ при средни води от 4200 дка. Върху този терен от алувиално-ливадни и алувиални почви изобилстват растителните видове върба и канадска топола, а останалото пространство е покрито с буйни треви.

През 1974 година е завършен пътният участък между Батин и Горно Абланово. 18-километров асфалтов път вече свързва Батин с Обретеник, през Горно Абланово (6 км.), Екзарх Йосиф, чрез разклон от 12 км., а при Обретеник излиза на първокласен път Русе – Велико Търново.

В недалечното минало Батин е бил свързан със света и по вода, защото множество кораби, превозващи товари и пътници по Дунава спирали и на малкото Батинско пристанище.

Непосредствената близост до река Дунав и изобилието на подпочвени води създават славата на Батин като непресъхващ водоизточник за почти целия, иначе беден откъм води, район на община Борово. Самото село от римско време ползва и изгражда нови глинени „кюнти“ за масово водоснабдяване. В селото е имало 12 чешми, силата на водата на които се е ползвала за 3 ярмомелки. Селото е изцяло водоснабдена през 1966 година. С най-добра вода за пиене е „Солаковата чешма“ в местността „Балар дере“.

Батин има ясно изразен умерено-континентален климат. Пролетта е характерна с облаци и валежи, предимно от дъжд, но много често до средата на април са възможни резки застудявания и валежи от сняг. Лятото е сухо и горещо, и само близостта до дунавския воден оазис спасява частично посевите.

На 3 км. северно от селото са запазени останки от антична крепост. Батин е основан на сегашното си място вероятно през XVII век от жители на разрушеното от земетресение по-старо близко селище Кючук Стамбол.

В „Пътеводител на император Антонин“ Батин е отбелязан като кастел към дукса на Втора Мизия. Карел Шкорпил датира останките на енеолитно селище в местността „Кюнтя“ на 2.5 км. западно от селото. Открити са и няколко некропола от бронзовата епоха, ранното средновековие, тракийско селище, късноантично селище и други.

През Средновековието формиращата нова държавна селищна структура повлиява за бързото израстване на батинската средновековна крепост, разположена в местността „Кале баир“.

Името на Батин идва от турския глагол „батмак“ или „батмъш“, преведен съответно като „потъвам“ или „потънал“. Бихме могли да предположим, че потъналият в Дунава или в земята голям средновековен град-крепост, именован от турците Кючук Стамбол, е с надежда за защитно-предпазно въздействие като молитва за милост, избавление и неповтаряне на тази голяма човешка трагедия.

През 70-те години на XV век Батин вече е бил едно солидно селище в Османската империя, с една значителна военна крепост и с малък гарнизон.

При падането на България под турско робство, османски войски идва в Батин още през 1388 година. С тях в селото се заселват много мюсюлмани, които макар и да не успяват да претопят местното население, поне оказват значително влияние върху състава му.

С ферман от 1670 година Русе и принадлежащите тогава към него 87 села били отдадени във владение на спахията Михри-Мах султан. В този списък селото присъства като Батин-Мюслюн. Местното немюсюлманско население полагало безплатен труд – ангария по строежи в Империята, като освен това били събирани по 10 гроша от всеки трудоспособен мюсюлманин плюс 40 гроша за непредвидени разходи на централната власт.

При Освобождението през 1877 година, полевият щаб на руската армия направил пълно статистическо описание на Батин като го записал като чисто мюсюлманско село със 65 домакинства. В селото не се отгледало нито едно прасе и нито едно магаре. Като противорчение на това е записано в селото има църква и свещеник на име Стефан.