Създаване и развитие

ФК Дунав Батин - Началото

архив батин 1974-1975

 

Първият футболен отбор на Батин – 1974 – 1975

Прави (от ляво на дясно, в бели екипи със сини ленти): Велико Илиев (помощник-треньор), Кънчо Кънев (защитник), Игнат Игнатов (централен защитник), Сами Кадиров (полузащитник), Андрей Андреев (дясно крило), Димитър Драгозов (ляв защитник), Гецо Илиев (халф), Георги Балкански (треньор)

Клекнали (от ляво на дясно) – Тодор Георгиев – Бакала (централен нападател), Руско Илиев (полузащитник), Тодор Върбанов (вратар), Димитър Иванов – Даскала (полузащитник), Гецо Минков Гецов – Майера (полузащитник).

купа на лигатаDREAM TEAM на ФК Динамо Батин


Вратари: Гецо Гецов – Майер и Данчо Яков

Централна защита: Игнат Игнатов, Слави Великов, Кънчо Кънев и Петър Кръстев

Ляво: Димитър Драгозов и Йордан Георгиев

Дясно: Васил Стоянов и Георги Тодоров

Опорни халфове: Васил Марков и Гецо Илиев

Ляво крило: Цонко Великов и Димитър Иванов

Дясно крило: Игнат Андреев и Цанко Цветанов

Атакуващи полузащитници: Атанас Кръстев и Игнат Генчев

Нападател: Тодор Георгиев – Бакала

 

Историята на аматьорския организиран  футбол в с. Батин започва с изграждане стадион, на чиято площ до 1970 г. се е отглеждала ръж. За да се промени това, чрез настояване  и предприети организационни действия на председателя на ТКЗС Батин , Георги Балкански, след прибиране на ръжената реколта, да се разоре, дискова и подготви  мястото за стадион / лятото на 1971 г./. По-късно, в периода 1971-1973 г., под ръководството и съдействието на Георги Балкански, Велико Илиев, Илия Гецов и др. /по своя инициатива и през почивните си дни/  те го заравняват с трактор и оформят като спортно съоръжение и дисковат. През есента на 1974 г. стадионът в с.Батин е готов да приеме първите официални мачове под егидата на на БФС Русе-Зона Бяла,„Б” Окръжна Футболна Група .

 За мачовете стадионът се е подготвял като се коси на ръка с коси,  очертава с дървени пилки / от състезатели и сипмпатизанти на отбора/. Материали за вратите са набавени  от Георги Балкански и Игнат Игнатов, които ходили до горите край Белцов за дървен материал – салкъм, който са отсекли, транспортирали и обработили в дъскорезницата на селото. След това вратите са сглобени от Андрей Андреев и Гецо Илиев, които представлявали дървени талпи /според стандарта за футболни врати/, скрепени в ъглите с планки.

Първият футболист, донесъл в селото като организиран спорт- футбола, е Кольо Кръстев (род. 1944 г.), родом от и живял в Батин. Дотогава не е имало организиран футбол в селото, а се е играело само на малки вратички- любителски. След като Кольо Кръстев се завръща от Свищов, където е играел футбол, започва да се състезава за отбора в съседното село Горно Абланово /което вече е имало отбор, състезаващ се в „Б“-окръжна група Бяла/, като междувременно се включва и в мачове на малките и по-големи талантливи момчета в родното си село. Вратарят на Горно Абланово от „началото и средата на 70-те“ Тодор Върбанов също e от Батин, а също и един от основоположниците и разбира се футболист от организирания футбол в селото.

Благодарение на учителя Митко Иванов-Даскала /1974-1977 г./, който е играел и във футболния отбор на Белослав, Варненско, /след като е разпределен за учител в с. Батин/, обучава учениците си и по-големите младежи на основните правила във футбола, като училищният двор е ползван за стадион. Направил е начален подбор на учениците според физическите им данни за всеки пост в отбора, научил ги е на правилата на играта, бил е и съдия на мачовете между момчетата. Редом с това е и състезател в отбора и един от най-добрите офанзивни халфовие в историята на футболния отбор на Батин.

Първото име на клуба за кратко е „Торпедо“, но после се приема името „Динамо“, защото съседното Горно Абланово вече били взели името „Дунав“. Двата отбора били част от общо спортно дружество, което е развивало различни видове спорт – футбол, борба, волейбол, лека атлетика и други. Така е успявало и да се финансира по линия на масовия спорт и Спортен тотализатор. През есента на 1974 година новосъздаденият ФК „Динамо Батин” започва участие в Окръжна футболна „Б“ група (наричана още Беленска). Дербито на сезона, а и през цялото съществуване на отбора, е било между отборите на с. Батин и с. Горно Абланово. Винаги ще се помнят страхотните футболни мачове между двата отбора.

детски отбор батин драганов динамо батин 1987

          До началото на 80-те години ФК „Батин“ е разчитал само на местни момчета. На мач са ходели с по 20 футболисти, като всеки е искал и изгарял от желание е да играе /11 основни играчи + 2 резерви, но са се съобразявали и  разчитали на треньорския подбор сред многото желаещи да играят/ без да се сърдят и обиждат /. Кънчо Кънев от Русе, играл като централен защитник, е бил  и приятел и помощник-треньор на Георги Балкански и като по-запознат с правилата на футбола, обединявал и давал съвет как се сплотява отбор.  

Първи треньори на аматьорския отбор на ФК „Динамо„ Батин са Георги Балкански /треньор/  и Велико Илиев /механик, дясна ръка и помощник на Балкански/. Те двамата са започнали съблекалнята, която била построена със средства на местното ТКЗС.

  • Треньор: Георги Балкански
  • Пом.-треньор: Велико Илиев
  • Пом.-треньор:- Кънчо Кънев

          Поколение футболисти, играли във ФК „Динамо“ Батин, родени в Батин през 50-те и 60-те години на миналия век. Днес повечето живеят в Русе. С чувство за хумор и с усмивка си спомнят за времето, прекарано заедно на футболното игрище. И не само там. Ветераните продължават да следят и сегашния отбор на ФК Дунав Батин, и когато има мач близо до Русе, подкрепят младите си последователи. Пътуват и до Батин за важните мачове, а внуците им следят резултатите на любимия отбор. Това е гордост, част от младостта им, която искат да предадат на деца и внуци.

Архивни снимки е от стадиона в с. Обретеник, където се е играл първия мач на ФК Дунав Батин срещу местния Ураган, завършил с победа с 1:4!

Любопитни моменти

 

          Ветеранът на ФК „Динамо“ Батин Андрей Андреев споделя, че са разчитали на кооператорите да дадат някой лев за отбора. Той заставал на гишето в кооперацията, когато плащали заплатите на кооператорите, и кой каквото даде, отивало за клуба.

Друг ветеран, Игнат Игнатов, разказва, че допълнителен стимул давали коледарите и кукерите, които традиционно ходели по къщите из цялото село и събирали пари от хората, които пак оставали за издръжка на отбора. Васил Стоянов, който играел ляв защитник, бил мечката на кукерите. 
          Получавани са пари и от Спортен тотализатор, но те са стигали само да се плати на съдиите.

Публиката и запалянковците също се включвала в стимулирането на отбора. Някой, например, ще даде каса бира. Имало е и големи запалянковци, които черпели в кръчмата. Сред популярните натурални поощрения била рибата – срещу победа или гол в мрежата на противника. За риба ходели на Дунава край селото.
          Любопитно е стоял въпросът с екипировката. Играчите сами са надписвали фланелките, с блажна боя, нанасяна по шаблон с номерата и името на отбора. Имали само по една топка – кожена, с плондер, която често се късала или пукала. През 80-те години се появила топката марка „Танго“. Често се случвало по време на мач кълбото да падне в дерето до стадиона. Когато отборът започнал да играе в Областната група, разполагали само с една кора. Бутонките били с алуминиеви бутони или с гьонена подметка и бутони.
          През 1982 година в Бяла, Варненско, по предложение на Андрей Андреев и с помощта на Георги Балкански се организира първи лагер-сбор край морето. В рамките на две седмици отборът подобрявал физическата си и игрова подготовка чрез бягане и тренировки, като са играни и срещи с много отбори от съседни области и в по-горни първенства – от Нови Пазар, Попово, Бяла (Варненско) и други.

Постигнати резултати

Лига, класиране:

1979 година – Купа на Съветската армия – футболен мач срещу ФК Локомотив Русе, 1/16-финал – ФК „Динамо“ Батин – ФК „Локомотив“ Русе, I полувреме -1:0, II полувреме – 1:8, в редиците на „Локомотив“ играе Тодор Иванов, вкарал гола за „Дунав“ в историческия мач срещу гостите от „Рома“ (Италия).

1979 година – Купа на БСФС за спортсменство в Б група (Кошов, Табачка, Острица, Батишница, Долна Студена, Кацелово, Баниска, Пет кладенци, Помен, Стърмен, Горно Абланово, Обретеник и др.). Въпреки тази награда за „Най-награждаван“ с картони играч се счита Васил Марков.

1982 година – ТОП класиране: второ място в Б Окръжна футболна група, топ класиране (А група и две Б групи)

1987 – 1988 година – отборът се разпада поради липса на хора, които да запълнят редиците, последвана от масово изселване към градовете.

Историята продължава... 30.08.2003 г.