Интересни събития

Петър Петров разказва случка, пролетта на 1980-та година: Вече играе 4-5 мач за отбора на ФК „Динамо“ (Батин), тогава е 16-17-годишен младеж. Сутринта играе с юношите на „Локомотив“ (Русе) от 10 часа, след което отива за мач с Горно Абланово. Батинчани масово идват с трактори и камиони, близо 1000 души публика се събира на стадиона в съседното село Г.Абланово. В отбора на Батин е и Бакала. Пешо предлага да влезе през второто полувреме, нахакан и решен да вкарва голове. Когато Батин водят с 2:1, поради превъзбуда, умора и изпуснати положения, Бакала му удря два шамара и Пешо в яда си хвърля фланелката и напуска терена, за което получава червен картон. Заради тази си постъпка никой от селото не пожелал да го вземе на връщане с транспорт и се е наложило да се връща пеша /9 км трамбова пеша пътя до Батин/. После го викат в кръчмата на с.Батин /традиция след мач, футболисти и фенове да се събират и коментират мача/. Игнат Игнатов му казва, че Бакала правилно му е ударил два шамара, и че той не е бил прав да си хвърля фланелката и да оставя отбора с човек по-малко на терена.

Игнат Игнатов разказва как на един Гергьовден през 70-те години, от БСФС, заради празника, местят мач от 17 часа на 10 часа сутринта, тъкмо, когато дават люцерна. Косяли я на ръка, а стопаните ставали в 5 часа призори, за да окосят и да дойдат навреме на стадиона. По време на мача влизат косачите – 10-15 души, с косите. При вида им съдията се изплашил и искал да спира мача, защото това, според него, били оръжия. Поставил условие – докато не отнесат косите до съседната Овощна градина извън стадиона, мачът нямало да продължи. И.Игнатов се опасявал, че докато се върнели, мачът щял да свърши, но съдията го успокоил, че докато не се върнат косачите, мачът нямало да продължи.

За един от най-красивите или зрелищни голове на батинчани се броят попаденията  на Цонко Василев /негов специалитет да навлиза около малкия пеналт и почти от аутлинията, от много малък ъгъл да наказва с гол противника/. Той така изпердашвал с левачката си топката, че 2-3 секунди не е могло да се види дали шутът му е спрял в мрежата на противника или не.

Феновете на отбора са пътували с каквото намерят – трактори, камиони, каруци за гостуване в Горно Абланово, например. А самите състезатели са се организирали по няколко души в коли, рядко целият отбор е ползвал  автобус. Някои от играчите са пътували в багажниците на колите, поради липса на място в купетата. Товарили са се по 8-10 души в автомобил.

30 август 2014 г. 

Приятелски футболен мач между отборите на ветераните и сегашните футболисти на ФК Дунав Батин срещу футболен отбор на фирма Холеман.