Батин

БОЖИИТЕ ОЧИ СРЕЩУ СКAИДАВА, С.БАТИН

„Скаидава” е името на античен римски кастел между Нове (днес гр.Свищов) и Тримамиум (днес с. Мечка), за който се споменава в пътеводителя на император Антонин. Кастелът се намирал на брега на Дунав в района на днешното село Батин, община Борово.

dunav_ultra_batin_02

Археологическите разкопки сочат, че мястото на укреплението е било на точно същата локация, където е направена снимката към този материал – тоест това, което виждате на преден (и заден) план, е доста близо до това, което са виждали военните постове на римляни и траки преди 2000, а дори и повече години.

Както е и на много други места по поречието на Дунав у нас – зловещо ще се разочаровате, ако отивайки на място, очаквате да видите сграда, крепост или дори разпадаща се бойна кула. Нищо материално не е оцеляло до днешни дни, само заровените сред бурените камъни, насочват, че някога тук е кипял живот, макар и военен.

За сметка на това, ако се настроите на нематериална вълна, и решите да търсите наистина нещо по-специално – ще усетите със сигурност, как духът на различни исторически времена и епохи витае изключително силно в “батинския” регион. Залезът тук е космически, енергията е изключително силна, ако пожелаете може да се телепортирате на друга планета. Въпрос на приоритет.

батин лодки

В тези околия се случват и две ключови битки по времето на общо седем руско-турски войни. Тук през 1810 г. руснаци и турци се сражават изключително ожесточено помежду си,  в решаваща за войната битка. Общо 70 000 души участват в тази брутална масова кланица. Руснаците печелят, жертвите от турска страна са хиляди, русите губят едва 400 души. Няколко десетилетия по-късно и отново в този регион, същите народи отново напояват Дунава с кръвта си, по време на руско-турската Освободителна война. Дунава за пореден път отмива всичко, а Божиите очи отгоре безмълвно наблюдават…

Изучавайки района около с. Батин, днес всичко изглежда спокойно. На срещуположния на Скаидава хълм се забелязва странна форма на земния релеф. Казват, че там се намирало старото село, което “потънало” при движение на земните маси.

Бродейки из околността, със сигурност ще се натъкнете на изключително дива природа, и е твърде вероятно да срещнете както екзотични птици, фазани и елени, така и диво прасе или някой самотен чакал. Говорене на висок глас ще ви предпази от изненадващата среща с дивеча, или не дай си Боже с…бракониер – нищо ново по тези географски ширини.

Тук времето изглежда, че е спряло, но всъщност около забравените места по Дунав животът кипи с пълна сила, всичко наистина зависи от гледната точка.

(Дунав Ултра)

река-дунав-край-батин

– – –

В Североизточната част на Дунавската хълмиста равнина, на 27 км. северозападно от най-близката ж.п. гара Две могили, 28 км. северозападно от общинския център град Борово, на 33,5 км. северно от бившия околийски град Бяла, на 54 км. югозападно от сегашния областен център Русе, на 12 км. източно от устието на река Янтра, на 1 км. от южно от река Дунав, „между два тревисти и един скалист хълм“, както посочва през 1904 г. местната учителка Тодорица Василева, е разположено село Батин. 

През различните периоди на историческото си развитие селото съществува с променливо число жители и домакинства. Проследените документални свидетелства представят приблизително следната картина:

  • 1466 – 1468 г. – 45 домакинства, 2 вдовици, 8 неженени;
  • 1663 г. – 29 ханета (домакинства);
  • 1893 г. – 161 жилища, 1003 жители;
  • 1904 г. – 200 къщи – 120 български, 60 турски, 20 цигански;
  • 1934 г. – 1647 жители;
  • 1946 г. – 1736 жители;
  • 1969 г. – 1423 жители;
  • 2000 г. – 912 жители, 310 домакинства;

На малко повече от 1 км. северно срещу селото, всред водите на река Дунав, към десния бряг (км 529,700 – 523,700), е разположен остров Батин. С дължина 6.2 км. и ширина 1.8 км. той обхваща площ при средни води от 4200 дка. Върху този терен от алувиално-ливадни и алувиални почви изобилстват растителните видове върба и канадска топола, а останалото пространство е покрито с буйни треви.

През 1974 година е завършен пътният участък между Батин и Горно Абланово. 18-километров асфалтов път вече свързва Батин с Обретеник, през Горно Абланово (6 км.), Екзарх Йосиф, чрез разклон от 12 км., а при Обретеник излиза на първокласен път Русе – Велико Търново.

В недалечното минало Батин е бил свързан със света и по вода, защото множество кораби, превозващи товари и пътници по Дунава спирали и на малкото Батинско пристанище. 

Непосредствената близост до река Дунав и изобилието на подпочвени води създават славата на Батин като непресъхващ водоизточник за почти целия, иначе беден откъм води, район на община Борово. Самото село от римско време ползва и изгражда нови глинени „кюнти“ за масово водоснабдяване. В селото е имало 12 чешми, силата на водата на които се е ползвала за 3 ярмомелки. Селото е изцяло водоснабдена през 1966 година. С най-добра вода за пиене е „Солаковата чешма“ в местността „Балар дере“.

Батин има ясно изразен умерено-континентален климат. Пролетта е характерна с облаци и валежи, предимно от дъжд, но много често до средата на април са възможни резки застудявания и валежи от сняг. Лятото е сухо и горещо, и само близостта до дунавския воден оазис спасява частично посевите.

На 3 км. северно от селото са запазени останки от антична крепост. Батин е основан на сегашното си място вероятно през XVII век от жители на разрушеното от земетресение по-старо близко селище Кючук Стамбол. 

В „Пътеводител на император Антонин“ Батин е отбелязан като кастел към дукса на Втора Мизия. Карел Шкорпил датира останките на енеолитно селище в местността „Кюнтя“ на 2.5 км. западно от селото. Открити са и няколко некропола от бронзовата епоха, ранното средновековие, тракийско селище, късноантично селище и други.

През Средновековието формиращата нова държавна селищна структура повлиява за бързото израстване на батинската средновековна крепост, разположена в местността „Кале баир“.

Името на Батин идва от турския глагол „батмак“ или „батмъш“, преведен съответно като „потъвам“ или „потънал“. Бихме могли да предположим, че потъналият в Дунава или в земята голям средновековен град-крепост, именован от турците Кючук Стамбол, е с надежда за защитно-предпазно въздействие като молитва за милост, избавление и неповтаряне на тази голяма човешка трагедия.

През 70-те години на XV век Батин вече е бил едно солидно селище в Османската империя, с една значителна военна крепост и с малък гарнизон.

При падането на България под турско робство, османски войски идва в Батин още през 1388 година. С тях в селото се заселват много мюсюлмани, които макар и да не успяват да претопят местното население, поне оказват значително влияние върху състава му.

С ферман от 1670 година Русе и принадлежащите тогава към него 87 села били отдадени във владение на спахията Михри-Мах султан. В този списък селото присъства като Батин-Мюслюн. Местното немюсюлманско население полагало безплатен труд – ангария по строежи в Империята, като освен това били събирани по 10 гроша от всеки трудоспособен мюсюлманин плюс 40 гроша за непредвидени разходи на централната власт.

При Освобождението през 1877 година, полевият щаб на руската армия направил пълно статистическо описание на Батин като го записал като чисто мюсюлманско село със 65 домакинства. В селото не се отгледало нито едно прасе и нито едно магаре. Като противорчение на това е записано в селото има църква и свещеник на име Стефан.